Ето какво е Рождественско послание на Русенския митрополит Наум
Публикуваме Рождественско обръщение на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, обявено от Русенската св. митрополия:
Обични в Господа чада на светата ни Църква,
Вече две хилядолетия вестта за Рождеството на Богомладенеца изпълва човешките души и сърца с неземна наслада и дава на хората непомръкваща светлина и нова вяра. Утвърждава ни във вярата, която изповядваме, с цел да ни направи по-добри, по-обичащи и признателни за чудото на живота, който Бог ни е дал, и за спасението, което още веднъж Той ни е дарувал, провождайки измежду нас Своя любим Син. И въпреки да живеем с тази новина толкоз от дълго време, всякога ние претърпяваме тайнството на Христовото Рождество още веднъж, тъй като такава е по своето наличие самата Блага новина – постоянно радостна и постоянно нова: " ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички човеци; тъй като през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука 2:10-11).
Пребъдвайки в тази светла наслада, ние намираме сили да живеем и да се подвизаваме в нашата избавителна религия – без значение от цялото зло, на което продължаваме да сме очевидци. Мирът, който ни остави Господ Иисус Христос (срв. Иоан 14:27) и който още в нощта на Неговото Рождество възвестиха небесните ангели (срв. Лука 2:14), постоянно е оставал повече блян, в сравнение с действителност, а в дни и години като последните неговата коренна диаметралност, войната като метод за решение на проблемите сред хората и като принцип на техните взаимоотношения, получава неразбираемо превъзходство и възприема темперамент на същинска пандемия. Войната е и се води на всички нива – както сред цели страни и нации, по този начин и в връзките сред обособени хора и общности. А всички апели на Църквата и на здравия разсъдък за мир и богатства воля сред индивидите се възприемат постоянно като положителни пожелания, само че не и като насъщна нужда за индивида и обществото.
Всичко това не може да не ни угнетява, само че от самите нас зависи да не стигаме до обезсърчение, тъй като като християни добре знаем, че във всичко – в това число и в човешката история – последната дума постоянно има Бог, Който е Човеколюбец и " Който желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). Нашата християнска и чисто човешка съвест е най-верният ни асистент при различаването сред положително и зло и още веднъж тя е, която ни защищава от това да не оставаме безучастни пред лицето на неправдата. Защото единственият правилен наш аршин за истина и положително е Сам Господ Иисус Христос, Който с идването си в света анулира остарелия закон, дружно с цялата ветхозаветна праведност, като обърна вниманието ни към бедните, плачещите и кротките, към гладните и жадните за истина, към милостивите и чистите по сърце и изключително към миротворците и към гонените поради истина (срв. Мат. 5:3-11), твърдейки ни: " Небе и земя ще премине, но думите Ми няма да преминат “ (Мат. 24:35).
Нека да ценим и да търсим мира, и делата ни да бъдат каузи на обич и състрадание, тъй като и най-малкото сторено положително е по-силно от всичко останало. Да придобиваме кротичък дух и с него да се опитваме да приобщим и всички към себе си, тъй като единствено тогава ще можем да се надяваме и ние в миналото да чуем за себе си: " Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии " (Мат. 5:9).
Божествената светлина, огряла света с Рождеството по плът на Христа Спасителя, да озари и всички вас, и насладата, пристигнала с Неговото Въплъщение, да пребъдва в сърцата и в домовете ви. Да виждаме истината и да живеем почтени за своето високо звание.
Божията обич, мирът и благодатта на раждащия се поради нас и поради нашето избавление Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Обични в Господа чада на светата ни Църква,
Вече две хилядолетия вестта за Рождеството на Богомладенеца изпълва човешките души и сърца с неземна наслада и дава на хората непомръкваща светлина и нова вяра. Утвърждава ни във вярата, която изповядваме, с цел да ни направи по-добри, по-обичащи и признателни за чудото на живота, който Бог ни е дал, и за спасението, което още веднъж Той ни е дарувал, провождайки измежду нас Своя любим Син. И въпреки да живеем с тази новина толкоз от дълго време, всякога ние претърпяваме тайнството на Христовото Рождество още веднъж, тъй като такава е по своето наличие самата Блага новина – постоянно радостна и постоянно нова: " ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички човеци; тъй като през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ “ (Лука 2:10-11).
Пребъдвайки в тази светла наслада, ние намираме сили да живеем и да се подвизаваме в нашата избавителна религия – без значение от цялото зло, на което продължаваме да сме очевидци. Мирът, който ни остави Господ Иисус Христос (срв. Иоан 14:27) и който още в нощта на Неговото Рождество възвестиха небесните ангели (срв. Лука 2:14), постоянно е оставал повече блян, в сравнение с действителност, а в дни и години като последните неговата коренна диаметралност, войната като метод за решение на проблемите сред хората и като принцип на техните взаимоотношения, получава неразбираемо превъзходство и възприема темперамент на същинска пандемия. Войната е и се води на всички нива – както сред цели страни и нации, по този начин и в връзките сред обособени хора и общности. А всички апели на Църквата и на здравия разсъдък за мир и богатства воля сред индивидите се възприемат постоянно като положителни пожелания, само че не и като насъщна нужда за индивида и обществото.
Всичко това не може да не ни угнетява, само че от самите нас зависи да не стигаме до обезсърчение, тъй като като християни добре знаем, че във всичко – в това число и в човешката история – последната дума постоянно има Бог, Който е Човеколюбец и " Който желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4). Нашата християнска и чисто човешка съвест е най-верният ни асистент при различаването сред положително и зло и още веднъж тя е, която ни защищава от това да не оставаме безучастни пред лицето на неправдата. Защото единственият правилен наш аршин за истина и положително е Сам Господ Иисус Христос, Който с идването си в света анулира остарелия закон, дружно с цялата ветхозаветна праведност, като обърна вниманието ни към бедните, плачещите и кротките, към гладните и жадните за истина, към милостивите и чистите по сърце и изключително към миротворците и към гонените поради истина (срв. Мат. 5:3-11), твърдейки ни: " Небе и земя ще премине, но думите Ми няма да преминат “ (Мат. 24:35).
Нека да ценим и да търсим мира, и делата ни да бъдат каузи на обич и състрадание, тъй като и най-малкото сторено положително е по-силно от всичко останало. Да придобиваме кротичък дух и с него да се опитваме да приобщим и всички към себе си, тъй като единствено тогава ще можем да се надяваме и ние в миналото да чуем за себе си: " Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии " (Мат. 5:9).
Божествената светлина, огряла света с Рождеството по плът на Христа Спасителя, да озари и всички вас, и насладата, пристигнала с Неговото Въплъщение, да пребъдва в сърцата и в домовете ви. Да виждаме истината и да живеем почтени за своето високо звание.
Божията обич, мирът и благодатта на раждащия се поради нас и поради нашето избавление Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух бъдат с всички нас!
Честито Рождество Христово!
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ